"Ако вашите стремежи не са по-големи от вашите ресурси, вие не сте предприемач." С. К. Прахалад
За учениците от 9.а клас на Търговската гимназия Денят 18 ноември някак срамежливо се спотаи в шумната и богата на инициативи Световна седмица на предприемачеството. Часът по български език и литература „послушно“ се оттегли от територията на бизнес идеите и надникна в камерната зала на културното предприемачество. Тук емоциите не дирижират поведение на победител, не огласяват гръмко иновация, не гонят финансова печалба... – Те дават криле за високите пространства на духа – свобода и полет – перспектива и цел в стратегията на образованието...Класната стая се превърна в сцена, на която ученичката Яна Йорданова иззе управленските функции от преподавателя Татяна Максимова и пое премерения риск и културната роля на учител за един ден. С мениджърски умения и лидерски качества (всички познаваме Яна!) тя организира екипа (класа) за работа с презентация на тема „Публично изказване по житейски проблем“. Представете си такъв скромен мизансцен: интерактивната дъска просветва, Яна се придвижва от нея до класната дъска, за да запише плана на урока, после тръгва устремена към чиновете и беседва с учениците, които оживено отговарят на нейните въпроси и с усилие остават по местата си..., сгълчава ги, когато трябва, а до интерактивната дъска стои прилежно Ивайла – асистент-учител – готова да помогне с презентацията. Следва антракт, в който деветокласниците си отдъхват от емоциите и пишат собствен текст на тема „ Какво ни прави щастливи?“... Тишината е импровизирана... Спектакълът довежда кулминацията – учениците влизат в ролята на демостеновци...– трябва да представят публичното си изказване по житейски проблем. Яна мотивира, вдъхновява, режисира... Аксел тръгва към „трибуната“ и се връща..., отново тръгва и се осмелява този път да сподели за щастието, притеснен е – толкова е лично... Идва ред на Галена...Класът притихва пред смелостта ѝ за изява, но бързо се адаптира към динамичната творческа среда. Преминава искра – чиновете се превръщат в театрални ложи с насядали важни особи – господа и дами – готови всеки миг да аплодират...
Чудото се случва – неколцината момичета и момчета не играят на културна публика, а са такава, която реагира емоционално и уместно на ораторската реч... И това е вече постигнат културен продукт! Публика и творец – под свода на Търговската гимназия – приемат аплодисменти от бъдещите бизнесмени... А Галена преодолява първоначалната неловкост и започва: „За мен щастието е в дребните неща ... – да се събудя сутрин, да погледна слънцето, да знам, че имам дом и хляб...“ Какво ще кажете? (Питаме с жеста на Демостен!) – „Всички велики неща са прости, а някои от тях могат да бъдат изразени с една единствена дума: свобода, справедливост, чест, дълг, милосърдие, надежда.“ (Уинстън Чърчил)
В класната стая светът е преобразен... Реалността е вълшебство, но не е измислица..., а съзидание от креативни, смели, дръзки мечтатели...
Икар полита към слънцето...Даваме му криле, но не от восък... Защото последният слайд в
презентацията гласи: „На добър път, творчески предприемачи!

Татяна В. МАКСИМОВА